Още книги за семейните системи тук.
Имах един период, в който прочетох всичко, което успях да открия за родовите системи и след това като че ли позабравих з атях. Но в края на годината Ваня Стойчева ми препоръча „Корените на любовта„, на която не бях попадала досега. Книгата е написана като ръководство за провеждане на семейни констелации и е разделена на 4 части. Първата част разглежда какво са семейните констелации и как функционират семейните системи. Тоест, разглежда връзките родители-дете. Втората част разглежда настоящите ни връзки – връзките мъж-жена. В третата се обяснява как точно се водят семейни констелации. Последната част разказва каква връзка има с медитацията и как двата метода могат да се комбинират и да работят заедно.
Авторът е немски психотерапевт, последовател на Ошо още от 80-те години (оттук и името предполагам), който съчетава западни терапевтични методи с източни медитативни практики. От 1995-та година използва констелации в работата си, като учи при създателя на метода, Берт Хелингер.
За мен лично от интерес са първите две части на книгата, но третата също се оказа полезна, защото показва какво представлява доброто водене на констелации. Благодарение на това вече имам основа, по която да разбера дали някой терапевт е добър и разбира какво прави докато води констелация.
За кого е тази книга
Всички идваме от едно или друго семейство и всеки от нас има неразрешени въпроси по отношение на връзките си в него. Ние сме част от колективното. В този смисъл всички сме засегнати от тези процеси и ще имаме полза, ако знаем малко повече за тях и за законите, които ги движат.
„Семейните констелации разглеждат всяко едно нещо, което причинява емоционални или практически затруднения в живота ни, тъй като повечето от тези психологически проблеми се коренят в неразрешени въпроси в семейството. Проблемите, които ни пречат да живеем щастливо, не са се появили просто така. Самото разбиране, че личните ни трудности са част от една по-голяма дисхармония, включваща хората, с които сме израстнали и тези преди тях, ни помага да се отпуснем.“
стр. 23
Как е създаден метода Семейни констелации?
Още Зигмунд Фройд осъзнава, че отношенията с майката са съществени за изграждането на личността. По-късно терапевтите разбират, че не всичко идва от майката и започват да проучват и двамата родители. А през 60-те години на миналия век вече е ясно, че трябва да имаме предвид динамиката в цялото семейство, за да разберем какво влияе на личността.
През 90-те години немският психотерапевт Берт Хелингер комбинира класическата психоаналича с теория за семейните системи на Виржиния Сатир и собствените си наблюдения от времето, което е прекарал като мисионер сред Зулу в Южна Африка, и създава кратка интензивна терапия, наречена Семейни (системни) констелации. По-късно добавя и някои елементи от психодрамата от Джейкъб Морето и метода Семейни статуи от Виржиния Сатир.
Хелингер усъвършенства метода на Сатир, но започва да използва представители вместо истинските членове на семействата, които се разглеждат.
Какво е констелация?
Човек, който иска да разгледа динамиката в семейството си, се събира с група хора и от тях избира представители за членове от семейството си, включително и себе си. Разполага ги където желае в пространството без да дава други обяснения. Не след дълго представителите започват да преживяват неща, които истинските членове на семейството действително са усещали.
След това представителите казват неща и се местят по инструкциите на терапевта, който води констелацията, а клиентът остава наблюдател през по-голямата част от сесията, но често към края бива включен като заема позицията на своя представител.
В резултат клиентът достига до нови разбирания за себе си и отношенията си и дори може да получи облекчаване на грижи и проблеми.
За какво са подходящи констелациите
Семейните констелации показват семейната динамика в дадения момент и помагат на клиентите (тези, които са поискали такава терапия) да се ориентират в тази динамика и да намерят разрешение или поне придвижване в посока, която носи облекчение и подобрение на отношенията в семейството. Според Лийбермайстер, работата с констелациите помага да открием, „че сме неразделна част от семейната система, към която принадлежим – независимо дали това ни харесва или не. Също така сме и дълбоко обвързани с културата и обществото, в което сме отгледани от семейството си, и сме директно повлияни от неговите правила.“ Там, където има проблеми в семейството, те са причинени от нарушаване на правилата, които поддържат хармонията. Тези нарушения се наричат „заплитания“.
„В работата си със семейната динамика, Берт Хелингер описва две главни причини за страданието. Едната е заплитане в семейната система, което обикновено се корени в предишно поколение – разгледахме това в предишните глави. Другата е прекъснатото движение на „протягане“, което се корени в личната жизнена история на даден човек.“
стр. 111
Причините за заплитанията в семейната система са:
- Съвестта
- Липсващите в системата
- Свещеният ред
- Семейната вина – нуждата от баланс
- Жертви и насилници
- Живите и мъртвите
- Прекъснато движение към майката
- Динамика, която води до болести – основни модели на заплитане
1. Съвест
Съвестта, това са ценностите, които ръководят поведението ни и по тях определяме кое е правилно и кое не. Придобиваме ги от социалните ни групи – нация, племе, клан, секта и др., към които принадлежим. В рамките на тези групи, основния начин по който тези ценности стигат до нас, е чрез семейството и най-вече чрез родителите ни.
„Съвестта е като социален барометър: ако се чувстваме отпуснати, невинни и спокойни, знаем, че следваме правилата и правото ни на принадлежност е гарантирано. Ако се чувстваме виновни, знаем, че сме нарушили правилата. И тъй като искаме да сме част от различни групи – семейството, социалния клуб, религиозната общност, нацията и футболния отбор – ние развиваме различна ценностна система, свързана с всяка една от тези групи, макар че основните правила са най-вероятно сходни.“
стр. 32
Дори по отношение на родителите си, развиваме два малко по-различни вида съвест, според нещата, които всеки от тях харесва или не харесва индивидуално. Интересното е, че с порастването си решаваме, че тези вътрешни принципи на поведение са продиктувани от личните ни мнения и вярвания и ги приемаме за част от характера и индивидуалността ни. В същото време правилата на съвестта дори не са индивидуални и варират в различните култури и общества. А изправянето срещу правилата на дадена група създава вътрешен конфликт заради желанието ни да принадлежим.
Съществуват лична съвест и колективна съвест и е възможно да има конфликт между двете. Личната съвест усещаме индивидуално и ни кара да търсим начин да оправим нещата, когато се чувстваме виновни.
„Всяка група е „система“, която създава усещането за принадлежност, като се регулира от правилата за правилно и погрешно. Степента на обвързаност със системата се определя от това дали следваме личната си съвсет, или се изправяме срещу нея. Ако направим нещо, което поставя под риск принадлежността ни, имаме угризения на съвестта, чувстваме се виновни и очакваме да бъдем наказани.“
стр. 35
Индивидуалната съвест има три насоки: нуждата да принадлежим, нуждата от баланс и социалните ни връзки.
Колективната съвест, за разлика от личната, е доста по-скрита и не се проявява чрез усещането за вина. Не разбираме, че я има и често съществува без да я разпознаваме директно. Тя действа вътре в семейството, а не в ума на индивида и има три принципа: Принадлежност, Ред (йерархия) и Баланс (равновесие).
В съвременното общество колективните правила не винаги се виждат, но все пак продължават да ни влияят и все още сме обвързани в някаква степен с тези закони. В семейните констелации колективната съвест има много по-голяма тежест от индивидуалната и за да се справим със „заплитанията“ в семейната система е нужно да се съобразим с колективната съвест на семейството.
2. Липсващите в семейството
Друг феномен в семейните системи е идентифицирането на човек от по-късно поколение с човек от предишно, без той изобщо да знае това. Това идентифициране се случва със забравени членове от семейството и води до страдания и заплитания. Тези забравени хора може да са починали рано, да са били отхвърлени или просто да не се е говорело за тях. Според „Закона за принадлежността“ всеки член на семейството има равно право и място в семейната система, независимо колко е живял и какво е направил. Приключването с тези заплитания се случва чрез почитане на забравените.
3. Свещеният ред
В семейните констелации „ред“ означава последователност и предимство – кой след кого е дошъл хронологически и също така усещането за подходяща подредба на нещата. Времето на пристигане определя позицията на човека в семейството и когато този ред е спазен, нещата са спокойни. Смейният ред се пази от колективната съвест, така че всеки член усеща кое място е правилно и кое не. Заплитания се случват, когато този ред е нарушен, например когато някое дете се опитва да помогне на страдащ родител. Никой не може да поеме чуждо страдние или болка, но децата често правят такива неща заради привързаността към родителите си. Това обаче нарушава реда в семейството и иззема от родителите тяхната самостоятелност и трябва да се поправи с изразяване на почит и връщане на бремето на този, на който то принадлежи. Тоест „Закона за свещения ред“ показва, че всеки заема точно определено място спрямо останалите в зависимост от момента, в който е влязъл в семейството, и никой друг не може да заеме това място.
4. Семейната вина – нуждата от баланс
Освен свързано с ценностите на социалната група, изпитваме чувство на вина и по отношение на баланса в даването и получаването. Например ако нараним някого, се чувстваме виновни, докато не изкупим постъпката си. Ако се съгласим да поемем отговорност за постъпката си, вече не страдаме от вина, а чувстваме облекчение. Но ако търсим извинения, всъщност се опитваме да избегнем отговорността за постъпките си. Множество заплитания се случват, защото някой в семейството е направил точно това, а колективната нужда от баланс намира някакъв начин да балансира този акт и съответно създава нови проблеми. Тоест, налага да се намираме баланс не само за собствените си постъпки, но и за неща, извършени от някой друг в семейството. Тази нужда да се намери баланс за постъпки в семейната система, се нарича „Закон за равновесието“.
5. Жертви и насилници
Независимо какво става на ниво закон, насилствените действия спрямо други хора имат можен ефект върху колективната психика на семейството, в което се случват. Поради силната връзка, която се създава между насилник и насилен, засегнатият човек, дори и да не е роднина, трябва да бъде смятан за част от семейната система и е подчинен на колективната система, която се грижи всеки в нея да заеме мястото си и да бъде запомнен. Тази динамика на обвързване е двупосочна – ако член на семейството е извършил престъпление, жертвата автоматично започва да принадлежи към това семейство, но и ако някой от членовете е пострадал, насилникът също става част от системата.
„На по-повърхностно ниво, когато, подтиквани от своите общоприети, моралистични нагласи, осъждаме другите в семейството като грешни или лоши, ние сме склонни да ги отхвърляме. Пренебрегваме ги, премахваме ги от живота си, гоним ги от сърцата си и от семейните летописи. Потискаме спомена за тях, така че да не чувстваме страданието, което той ни причинява, и се опитваме да забравим, че някога изобщо са съществували.
Дилемата обаче е, че колкото по-настоятелно членовете на семейството се опитват да изключат някой човек от системата – например убиец, – толкова по-силно колективната съвест изисква този човек да бъде представляван и някой от по-следващо поколение ще бъде принуден да изпълни тази задача. „
стр. 84
Подобни заплитания често се случват в страни, в които има сериозни конфликти – дадени са примери с испанската война, или конфликта във Виетнам, много семейства в Германия имат подобни заплитания също. У нас също знам множество истории за семейства, в които не се говори за някой престъпник, пияница в семейството, или комунист, или такъв, който е бил осъждан.
6. Живите и мъртвите
Свикнали сме да правим разделение между живите и мъртвите членове на едно семейство, но семейните системи не правят такива разграничения. За колективната съвест живите и мъртвите принадлежат на различни сфери, но съществува непрекъснатост и живелите по-рано оказват влияние на поколенията след тях като това може да бъде положително или негативно.
7. Прекъснато движение към майката
Всяко дете има естествен инстинкт към майка си, движение да „протяга ръце“ към нея. Когато на този инстинкт е било попречено има прекъснато „движение на протягане“ и то е в резултат от травмиращо събитие в живота на детето, а не от заплитания в семейната система. Обикновено това събитие се случва много рано в живота на детето – по време на бременността, по време на раждането, или скоро след това. Д-р Габор Мате описва своето такова преживяване в книгата си, когато майка му се е наложило да го остави при роднини съвсем скоро след като се е родил. Терапията цели да се възстанови тази нарушена връзка с майката.
8. Динамиката, която води до болести
Заплитанията в семейната система могат да доведат не само до психологически проблеми, но могат да станат причина и за някои болести като рак, депресия, сърдечни заболявания или множествена склероза, тоест болести, които не са причинени от бактерии или вируси. Заплитането се получва когато един човек се идентифицира с отхвърлен член от семейната система и приема неговите чувства и нагласи като свои. Той се идентифицира с него и повтаря неговото страдание, за да поддържа паметта за този забравен член. Берт Хелингер описва три основни модела на заплитания в семейството, които могат да доведат до болест или страдание – „следване в смъртта“, „поемане на бремето“ и „изкупване на вина“. В този смисъл болестта е опит за излекуване от страна на колективната съвест на липсата на даден човек в системата. Начинът, по който приемаме болестта отразява и начина, по който приемаме забравения човек. Ако колективното се излекува, тогава има възможност и човека да се излекува.
Как да разбираме настоящите си връзки
Има два основни вида връзки в семейната система – между висшестоящ и низшестоящ, каквато е между родители и техните деца, или между равностойни, каквата е връзката между мъж и жена, които живеят заедно или са съпруг и съпруга. Тези връзки имат по-различна динамика. В нея влизаме като възрастни, които могат да поемат отговорност. Но често се съпротивляваме на процеса на съзряване и нужда да се грижим сами за себе си и продължаваме да търсим някой друг, който да го прави за нас.
Докато във връзката родители-дете родителите само дават, а детето получава, във връзката между мъж и жена има баланс между даване и получаване и тази обмяна се случва на всички нива – материално, сексуално, емоционално, умствено и духовно и задълбочава и поддържа връзката.
Проблемът е, че партньорите внасят във връзката си всякакви обременености, наследени от рождените си семейства. Тоест техните връзки родител-дете влияят на връзката между мъжа и жената. Ето защо е нужно да се оправят заплитанията и в рождените семейства.
Едно от първите предизвикателства във връзката е оставането заедно и живота така, че да се учим и развиваме заедно с партньора си. Сексуалното привличане се случва, защото сме различни, но после се налага да живеем с тази различност, да намерим начин да задълбочаваме връзката и да приемаме заплитанията в семейната система на партньора ни.
Самата връзка еволюира и минава през различни етапи. Естественото развитие е любовта да започне да става по-включваща, вместо изключваща останалите както се случва в първия етап на влюбването, и да създаде място за нови хора във връзката, каквито са децата. За да включат деца в семейството, родителите трябва да поемат отговорностите си и да са способни да бъдат даващи, за да намират удовлетворение в ролите си на майка или баща. А детето наследява половината от своите качества от баща си и другата от майка си. Ето защо иска да родителите му да са заедно – така се усеща цяло и не се налага да разделя чувствата си на преданост.
Когато създадат дете, мъжа и жената казват финално сбогом на собствените си родители, защото те поемат тази роли. Ако не направят тази крачка, няма да бъдат напълно на разположение на децата си и тези деца може да поемат съдби на хора от семействата на родителите си. Родителството може да помогне на хората да станат по-зрели, да оставят зад себе си заплитанията в рожденото си семейство и да се превърнат в цялостни личности. Тоест децата са предизвикателство да се откажеш от детинските модели и да откриеш собствените си ресурси на родител.
В следствие от тези закони родителите трябва да поемат отговорност за решенията, които взимат за децата си, и да не чувстват нужда да се консултират с тях. Когато взимат решение, то трябва да е в полза на детето, но децата обикновено са твърде малки за да могат да разберат ситуацията и да направят сами избори, които влияят на живота им.
Особени случаи
Кръвосмешение и сексуална злоупотреба
В такива случаи често търсим вина или създаваме жертви, но това само пречи на въпроса да се разреши в семейната система. Там законите работят без да се интересуват от моралната страна на проблема. Например при кръвосмешение в констелациите се наблюдават две неща: видим насилник – бащата, и скрит насилник – майката, която обикновено носи нещо от собственото си рождено семейство, което я кара да се отдръпне от съпруга си и създава дисбаланс в отношенията, който се компенсира от детето, което заема нейното място.
Аборти
Що се отнася до абортите, те самите не са проблем, последствията идват от начина, по който жената се справя с тях. Не самото събитие създава заплитане в семейната система, а несъзнателния начин, по който човек се справя с него, или по-скоро начина, по който се опитва да избегне справянето с проблема. Тоест дадено събитие не е признато напълно и не е поета отговорността за него, ако е създало заплитане. Абортите са значими събития в семейната система и трябва да бъдат признати като такива, за да не нарушат семейната динамика.
„Изискването на признание е основна тема в динамиката на Семейните констелации: също както е важно да се почитат всичките ни сексуални партньори, които и да са били те, важно е и да почитаме и всички деца, които са били заченати, включително и починалите на ранна възраст, дадените за осиновяване, неродените, абортираните и мъртвородените. Всички зачатия трябва да бъдат признати.“
стр. 203
Осиновяване
В случай на осиновяване детето е откъснато от корените си и губи първоначалната си идентичност. Често осиновените са ядосани на биологичните си родители, защото са били оставени. Да се ядосваме на родителите означава да оставаме свързани с тях, но осъзнаването и приемането на реалността на оставянето е нужна, за да се остави миналото и да се придвижи човек напред.
Хомосексуалност
Корените на семейните заплитания са свързани с идентификация – някой от настоящето семейство се идентифицира с някой от рожденото. При хомосексуалисти съществуват няколко повтарящи се динамики: например момче трябва да представлява женска фигура от предишното поколение; майката не позволява на сина си да се доближи до своя баща и детето остава в сферата на влияние на майката; детето представлява по-ранен член на семейството, който е бил отхвърлен или аутсайдер и чрез сексуалността си, детето също става аутсайдер. Разрешаването на тези заплитания не променя сексуалните предпочитания на хората освен в много редки случаи, но ще им позволи да се откъснат от семейните заплитания.
Множество партньори и любовни триъгълници
От гледна точка на Семейните констелации, човекът, който има множество връзки не е стабилен партньор. А ако изберем партньор, който вече има връзка, ние самите не сме готови за ангажираща връзка. Особеното е, че според семейната динамика ако мъж, който вече е обвързан, има дете от нова връзка, то той трябва да почете първата си жена, но също да признае връзката за приключена. В семейните констелации новото семейство има предимство пред предходното и новата връзка и дете всъщност изваждат този човек от настоящата семейна система подобно на начина, по който излизаме от рожденото си семейство, когато ставаме родители.
Цитати
„Личната съвест ме кара да плащам за своите грешки.
Колективната съвест ме заставя, без мое знание, да компенсирам за нещо, извършено от друг човек в семейството, когото най-вероятно аз дори и не познавам.“
стр. 40
„Ако един човек иска да се издигне над „заплитанията“ в семейните си връзки, най-напред трябва да разбере и да се съобрази с колективната съвест на семейството. Когато балансът е възстановен, когато старите сметки са приключили, когато всичко и всички са на мястото си, единствено тогава човек може да се смята напълно свободен, за да открие личните си предпочитания.“
стр. 44
„Всеки тип работа върху личностното развитие зависи от един и същи основен принцип: каквото и да пренебрегваме, каквато и част от нашата личност да отхвърляме, ще трябва да я разгледаме, да я приемем и да ù дaдем място в сърцето си. По абсолютно същия начин, в рамките на няколко поколения от дадено семейство, е необходимо хората, които са били изключени, да бъдат върнати обратно в системата; нужно е те да бъдат включени, признати и запомнени с любов.“
стр. 51
„Когато се оплакваме от родителите си или им се гневим заради техни минали постъпки, ние ги осъждаме и така заемаме превъзхождаща позиция. От гледна точка на свещения ред, ние се опитваме да направим родителите си „малки“, а себе си „големи“ и това престъпва законите на колективната съвест. Като резултат, рано или късно, ние ще накажем сами себе си, като начин да възвърнем баланса.“
стр. 66
„Първата стъпка към решението на проблема винаги е дa бъде изкарана наяве истината за това, което е станало: в рамките на семейната система в миналото се е случило определено събитие, което е причинило дисбаланс, и е имало човек, който е бил отговорен за това.“
стр. 78
Ценното лично за мен
Книгата описва много разбираемо семейните динамики и дава възможност да се ориентираш в начина, по който работят тези закони. Лично мен текстът ме накара отново да се върна към някои детски спомени и да погледна на тях по малко по-различен начин, вече от гледната точка не само на възрастен, но и на такъв, който има представа как действат семейните системи. Разбирам малко по-добре какво е повлияло на родителите ми и от там какво е повлияло и на мен и имам малко повече свобода да живея както аз искам, вместо да съм под влияния на сили, които не разбирам.
Няколко неща, които можете да направите още сега
Има ли липсващи хора в семейната ви система? Има ли някой, за който не се говори или се споменава рядко и с нежелание. Има ли някакво събитие, свързано с този човек, за което не се говори, или болест, или порок? Има ли член от семейството, за който обикновено всички забравят или се опитват да не споменават? Има ли някакви тайни, които не се споделят с външни на семейството хора?
Имате ли разменени роли и разместени динамики? Има ли възрастен, за който се грижат всички, особено децата? Има ли някое дете, което се държи по-сериозно за възрастта си и поема грижи за другите? Или се отделя повече внимание на някой по-млад член от семейството?
Имате ли хронични заболявания в семейството? Какви са, кой ги има, какво представляват, има ли някакви модели, които забелязвате?