Още списъци тук.
Всяка година през декември поглеждам назад и вадя списък на всички книги и филми, които са ми направили впечатление през изтеклата година. Избирам ги според това какво е останало като впечатление в мен след като е изминало малко време от четенето или гледането им. Така че списъкът е много индивидуален и в никакъв случай не е го смятайте за класация. Понякога дори не отговаря на рейтингите, които съм слагала когато съм гледала филмите или чела книгата. Това е списък на нещата, които бих препоръчала, ако някой ме пита какво да чете или гледа и тези, които са ми повлияли и останали в съзнанието ми по някакъв начин.
Всички книги, които съм довършила през годината, можете да видите в профила ми в goodreads.
Вижте списъци от предишни години:
КНИГИ
1. Когато тялото казва НЕ, Габор Мате
Тази книга четох миналата година на английски, а тази си купих и препорочетох на български. Писала съм за нея, така че ви предлагам да погледнете резюмето, което направих – Когато тялото казва НЕ. Включвам я отново, защото е все така актуална и важна и защото втори прочит винаги носи нови знания. Освен това Габор Мате играе важна роля като цяло за работата ми и за начина ми на мислене, така че включвам и книгата, която излезе тази година:
2. Митът за нормалното, Габор Мате
Все още съм в процес на четене, но още преди да я купя бях изслушала куп интервюта за книгата, така че съм доста наясно за какво говори и започвайки с травмата, какво предствлява и как създаваме усещането за нормално за неща, които всъщност не са подходящи за нас като човешки същества, няма как да не препоръчам, особено ако досега не се запознавали с творчеството на Габор Мате. Надявам се скоро ще мога да споделя и резюме и малко по-подробни бележки за книгата.
3. Building a second bran, Tiago Forte
Годината ми мина под знака на тази книга или по-скоро идеите и работата на Тиаго Форте. Работя няколко много различни неща едновременно, комуникирам с доста хора и жонглирам разнообразни проекти. Когнитивният товар от постоянното превключване от много време ми идва твърде много, а и недовършените проекти се увеличават. Ето защо винаги изпробвам и търся някакви системи, които да ме улеснят и да ми помогнат да не губя контрол над проектите. Изпробвала съм много неща, които работеха с разнообразна ефективност за мен, дори някои техники останаха в практиката ми, но за пръв път започнах да усещам, че се справям, откакто преди две години открих Тиаго Форте и събрах всичките си записки, проекти, текстове и идеи на едно място. Тази година излезе и книгата, така че продължих да чета и да прилагам метода и смятам, че е най-доброто нещо, което съм откривала за разпилян мозък като моя собствен. Препоръчвам метода и ако искате да научите повече, съвсем скоро ще споделя резюме на книгата и малко повече информация за метода.
4. What Adults Don’t Know About Architecture: Inspiring young minds to build a more beautiful world, The School of Life
Завършила съм архитектура, и честно казано ми се искаше да мога да обяснявам така разбираемо и простичко архитектура още докато учех. Мисля, че имаме нужда от повече такива книги, и изобщо разговори за архитектура, защото ми се струва, че повечето хора не се замислят (особено у нас) как архитектурата ни влияе и оформя. Може би София щеше да изглежда малко по-различно ако повече хора разбираха кое прави един град красив и приятен за живеене. Книгата е много притна и бърза за четене, но ако очаквате да научите нещо по-специфично, или пък знаете поне малко за архитектурата – това няма да е вашето нещо. Силата тук е в начина, по който се обясняват идеите.
5. Цивилизовани до смърт: Цената на прогреса, Кристофър Райън
Не бих казала, че това е добре написана книга. Всъщност дори открих някои неточности без дори да проучвам задълбочено. Освен това е доста едностранна. Но я включвам, защото ми се струва важно от време на време да се замисляме какво точно правим и докъде води. Да погледнем нещата от друга гледна точка или от перспектива, за да сме сигурни накъде отиваме. Кристофър Райън прави точно това – представя една друга гледна точка и между другото, някои от аргумените му са доста смислени.
6. Родени за движение, Джоан Верникос
Още една според мен никак не добре написана книга. Обаче я четох ходейки, което не се случва често при мен. И понеже знам, че не съм единствената, която все повече се застоява (особено хората без деца и работа на компютър мисля, че ще ме разберат много добре), споделям, защото може да ви мотивира и вас да се изправяте малко по-често от обикновеното.
7. За полицаите и хората, Йордан Донков
Тази книга изобщо не би ми попаднала ако не беше един познат. Но реших да я пробвам и всъщност в крайна сметка препоръчвам. Да, вероятно няма да я прочета втори път, но има нещо в нея, за което ми се иска всички у нас да помислят. Как изобщо не знаем какво правят другите професии и не ценим техния труд. Да, в тези разкази става дума за професията на полицая и за тази на лекаря, но съм чувала същото и от архитекти, от инженери, от продавачи, от строителни работници, от производители на мебели, от PR-и и HR-и и може би единствените, които не са ми го казвали, са вероятно програмистите, но това е защото консесусът е, че никой не разбира какво правят, но е важно. Представяте ли си какво би станало ако всички тези хора, които живеят с идеята, че никой не цени труда им, ичведнъж открият, че всъщност обществото е благодарно за приноса им?
8. Four Thousand Weeks: Time Management for Mortals, Oliver Burkeman
От онези книги, от които се надявам да приложа максимално много неща в собствения си живот, които обаче после изцяло забравям, защото, защото. Ако изпитвате трудности да си почивате, или не сте удволетворени от работата си, разсейвате се лесно или ви предстои важно решение за кариерата, тази книга може да ви помогне и да ви даде перспектива, от която да вземете по-добро решение.
Художествена литература
Тази година отново не мога да се похваля, че съм чела нещо наистина впечатляващо. Практически имах два периода за художествена ллитература като единия мина под знака на разни съвременни дракони, а другия – латиноамериканска литература. И всъщност попаднах на един много интересен и нов за мен фентъзи свят – този на Рейчъл Аарон в Heartstrikers и DFZ. Особено първите книги от сериите са прекрасни – Nice Dragons Finish Last и Minimum Wage Magic, нататък разбира се се налага да спасяват света и нещата не са толкова изпипани, но беше удоволствие да чета поредиците и ако искате нещо неангажиращо и добре написано, опитайте. Магията действа много интересно, има доза хумор, много приключения и изненади, напрежение и трудности, но и в крайна сметка нещата успяват да се нагласят някак.
Искам да спомена и две тийн книги, които обаче бяха доста приятни за четене – Breath and Count Back to Ten и Does my Body Offend You. И двете са ми дразнещо американски – в смисъл че наистина се дразнех какво правят и мислят и говорят героите, докато четях. Обаче имат поуки и уроци в тях и всъщност са доста добре написани, нищо че аз изпитвам културен шок от време на време докато ги чета. Първата разказва за едно момиче със сериозен здравословен проблем, което обаче има свои мечти и се опитва да намери начин да ги следва въпреки всички изисквания и ограничения. Втората пък се върти отколо две съученички – едната е пуерториканка, другата бяла фемистка активистка, и една направо абсурдна случка в американско училище (да, тук е първия ми културен шок, но в крайна сметка защо изобщо се изненадвам?). Самата история е точно като от новини – някакви тийнейджъри протестират, че не им позволяват да се обличат както си искат в училище. Обаче покрай това всъщност се разказва за различни видове травми и как хората се справят с тях и как опознавайки себе си, започваме да разбираме по-добре и другите и обратното. И също как действията и решенията ни афектират хората около нас, къде е границата между това да взимаш самостятелни решения, да помагаш и да се месиш в решенията и свободната воля на някой друг. В крайна сметка се оказа доста стойностна книга и между другото дори запознава с някои теми от феминисткото течение.
А ако сте в настроение за малко магически реализъм и разкази, може би High Spirits ще ви хареса.
ФИЛМИ И СЕРИАЛИ
На фона на доста американски коледни филми, които напоследък почти ме отказаха от коледните филми изобщо, този норвежки мини сериал беше като глътка свеж въздух. Много рядко гледам норвежки филми, но се оказа, че е пълен с познати лица, като Денис Сторхой (Тринадесетият войн, Трол и Home for Christmas), Ида Елиз Брох, която аз знам най-вече от Home for Christmas, но всъщност участва в много известни норвежки филми, Теа Софи Лох Нес (от Последното кралство) и Валтер Скарсгард, който мислех, че е най-малкия от фамилията Скрарсгард, но се оказва, че не. Може би го знаете като барабаниста на Emperor Фауст в Lords of Chaos (ако изобщо някога дет метъла е представлявал интерес за вас…). Изреждам, защото не мога да се сетя дори за един актьор, който да не изигра ролята си превъзходно, а самите истории са интересни и много истински. Освен това първа серия започва с един безкраен кадър със страхотни транизиции от един герой на друг и показва много увлекателно как всичко на летището е свързано по някакъв начин, така че просто нямаше как да не изгледаме всичките 6 серии.
По принцип гледам основно американски филми по една или друга причина. Обаче напоследък дори и на мен ми е трудно да преглътна някои продукции и когато попадна на добри европейски продукции и съм страшно доволна. Тази е една от тях. На пръв поглед си е нормалния „войната е страхотно нещо“ филм, който дори и мен успява да ме увлече на моменти. Обаче съчетайте това с британски хумор и саморазрушителност, с тънки намеци и прокрадване на елементи, които показват какво причинява войната в действителност и нещата започват да изглеждат малко по-различно. Героите изглеждат малко повече като излезли от комикс, отколкото истински, и все пак виждаш как крият треперщите си ръце или преживяват на амфетамини и барбитурати и правят големи глупости, но също така си търпят и последствията от тях. И да, за разнообразие няма жена със завидни бойни умения, която да спасява положението.
2. Pennyworth
Стоеше в списъка ми от много време, но успях да го започна една наскоро. Оказа се много приятна изненада, особено след House of the dragon. Актьорите играт, хуморът е английски, акцентите са прекрасни, сюрреалистично е колко са цивилизовано се държат всички и стилът на снимане и декори ми напомня за нещо средно между Peaky Blinders, Penny Dreadful и Гепи (осъзнавам, че тези асоциации са защото гледам твърде малко британски неща). Освен това сценарият хем е доста заплетен, хем всъщност ти е ясно какво става, но понякога те изнадва, самите герои са плътни и живи. Леко преувеличени, разбира се, което ми напомня малко за комикс, но в същото време точно толкова, че да не ти дава усещане, че не са истински. Освен това епизодите имат логичен завършек и не те карат да не спиш цяла нощ, за да видиш какво ще стане, а вместо това спокойно и без напрежение можеш да си гледаш сериала и да имеп време да му се наслаждиш. Има някои излишно брутални сцени според мен, но не са натрапващи се, по-скоро не са фокус, така че нямам проблем с тях. И да, нашият човек е висок, слаб, елегантен, владеещ се и знае какво прави през повечето време, така си е приятно да го следиш.
2. Андор
За мен има Междузвездни войни и Star wars и общо взето всичко ново ми бледнее на фона на това, което помнех от първите филми. Последно врем обаче попадам на бисери в тази вселена и този сериал е сред тях. Честно казано героят не ми беше направи особено впечатление в Rogue One, така че дори ми отне време да се сетя кой е. За което се радвам, защото иначе можеше и да пропусна. Сериалът е много по-земен, истински, с пълнокръвни герои и добри диалози, актьорска игра и дори монолозите са добри, а аз не харесвам монолози кой знае колко. И напрежението и темпото са добро, въпреки че имаше някои неизпипани моменти. И най-вече, даде ми усещането за истинска история, вместо да нещо, скалъпено от екип, който не се разбира какво трябва да бъде във фокус.
3. Our national parks с Барак Обама
Това е най-красивия сериал, който съм гледала през изминалата година. Всъщност е документална поредица, която е снимана изключително добре. Невероятно красив и хипнотизиращ разказ, пълен с интересни истории така че усещането е, че гледаш сериал. В същото време гласът на Барак Обама ни превежда не само през историята на животните, които наблюдаваме, но ни и показва особеностите на екосистемите и връзките между различните неща в природата и как си влияят едно на друго. Гледах с постоянна усмивка и благоволение и препоръчвам на всички, независимо от възрастта.
4. Джоджо заека
Много земен и човешки филм, който показва една детска точка към това какво се случва в Германия по време на Втората световна война. Гледах го дни след нахлуването в Украйна и беше доста тематично. Показва как децата интерпертират нещата от света на възрастните, как преживяват и какво разбират и как всъщност за тях тези концепции са абсолютно непознати и неразбираеми освен ако не ги облекат в нещо познато. Красиво сниман, показва много с малко и има много силни образи. Освен това показва човешката страна на войната по много непринуден начин и особено колко безсмислено е всичко това.
Дразнещ сериал с по американски пресилени, но все пак реалистични герои, който обаче ми се видя най-реалистичния сериал, който съм гледала що се отнася до тийн поведение или поне от гледна точка на моите собствени преживявания. Също така всички герои са супер интересни, леко дразнещи на моменти, но много симпатични в други, което ме кара да го възприемам като по-реалистичен. Най-вече ме държеше в наппрежение да видя как точно живее една майка, която постоянно се намира в режим на борба или бягство. Може и да не съм срещала такива, които ще натровят съпруга си, но познавам много, които живеят по този начин и честно казано и аз самата съм гледана от такава майка и филмът ми е много разбираем.
6. Агретско
Моят партньор е фен на аниме и покрай него съм виждала всякакви видове. Аз обаче гледам само такива, които ми харесват как са нарисувани и това отказвах дълго време да го гледам, въпреки, че той беше убеден, че ще ми хареса. Накрая се предадох и се оказа прав – вички животни постепенно се оказаха много живи и реалистични характери, които се променят и израстват, а от време на време това силно японско qute нещо, което не знам как се обяснява, се прекъсва от страхотен дет метъл, който вкарва невероятно количество енергия в цялото филмче. Този, който гледахме, е римейк и поне от това, което прочетох, има промени в историята. Дори името е доста забавно – агресивно Ретско, името на главната героиня. И сигурно се откривам в нея, защото наистина открих много смисъл в това да слушам метъл в гимназията, въпреки, че не съм правила чак толкова ясна аналогия защо имам нужда от силна и агресивна музика и определено мога да се припозная в някои истории. В същото време темите никак не са детски, така че имайте предвид, че може би няма да е интересно на по-малките.
Няколко други имена, които си струват да се гледат, въпреки че не са ми толкова любими:
Spirited защото е много коледен, забавен, уж по Дикенс, но не съвсем и с много песни, Убийство в Ориент Експрес (и Смърт край Нил, но не ги гледайте точно един след друг, лъсват някои несъответствия между двата – най-вече заради начина, по който са снимани. И заради Агата Кристи. Освен това имам много далечни спомени от Поаро на Алфред Молина и Кенет Брана ми е идеалния Поаро в момента въпреки, че все още очаквам Поаро да изглежда като Дейвид Суше), Топ Гън: Маверик – заради музиката, историята и колко увличащ е на кино, Слуга на народа с Владимир Зеленски (но само първия сезон), заради страхотния и супер познат ни нас хумор и проблеми, които показва (гледах го през март, разбира се) и Space Sweepers – корейски филм, който за мен е интересна смесица между Cowboy Bebop, Firefly и Dark Matter с по корейски драматични нотки и супер сладко хлапе и андроид.